Проучване: Българите очакват помощ от ЕС, но не искат тя да минава през правителството
Снимка: Булфото
Над една трета (36%) от българите не утвърждават повече разноски на държавното управление в рецесията, провокирана от ковид. Всеки четвърти (25%) споделя, че поддържа " доста по-слабо " сходна политика. Вариантът " Много по-силно поддържам " е определен от единствено 8%, а " Подкрепям малко по-силно " - от 16%, написа " Дневник ".бг.
Убедително господства изборът средствата да дойдат от европейските институции. Така дават отговор над два пъти повече от предпочелите избора България сама да се оправя.
Делът на българите, избиращи преди всичко предстояща помощ от институциите на Европейския съюз, е максимален (37%) измежду отговарящите на въпроса от кого чакат помощ за възобновяване. Още 6% споделят " Други европейски страни ". Но не е пренебрежимо дребен (26%) и делът на уверените, че България може да разчита на себе си.
Това са част от резултатите от мащабно ново изследване, оповестено в сряда от Европейския съвет за външна политика. То обгръща 9 страни от Европейски Съюз, в които живеят две трети от популацията и даващи почти толкоз от Брутният вътрешен продукт на съюза. В България са интервюирани хиляда души от " Алфа рисърч ", а в останалите страни са работили организации Datapraxis, YouGov.
В него множеството интервюирани българи утвърждават дейностите на държавното управление по удържане на рецесията, само че малко над една четвърт (27%) му се доверяват да свърши добре нещо, което въздейства позитивно на живота на хората.
Проучването е показано в отчет от Иван Кръстев и Марк Ленард, които оспорват изказванията за: - надигането както на националистическия евроскептицизъм, по този начин и на европейския федерализъм- за повишаване на поддръжката за масирани държавни интервенции- за издигане престижа на специалистите.
Председателят на Центъра за демократични тактики и създателят и шеф на ЕСВП опровергават три публикувани илюзии, обрисували се по времето на пандемията с ковид, като открива необятна поддръжка за водено от Европейски Съюз възобновяване от рецесията.
Почти две трети (63%) от жителите считат, че рецесията с ковид е посочила нуждата от повече съдействие на ниво Европейски Съюз. Разработката обаче предизвестява, че тази поддръжка за по-силно европейско взаимоотношение е условна и не трябва да бъде обсъждана като апел за в допълнение разширение на европейските институции или като избор на доверие за сегашната конструкция на Европейски Съюз.
Според Марк Ленард " Европейският план се премисля не като интеграционен развой, учреден на идеалите, а като план, закотвен в общата орис. Солидарните дейности се диктуват повече от споделяната география, а не от споделяните полезности. "
Как е разпределена в България поддръжката за повече държавни разноски за възобновяване след рецесията.
ИЛЮЗИЯ 1: Кризата е основала нов консенсус в Европа, като е тласнала по-голямата част от обществеността към искане за по-изразена роля на страната.
Анкетата демонстрира, че общият брой на хората, изгубили доверие в способността на страната да работи, в действителност надвишава броя на тези, които се упорстват за повече държавни интервенции в следствие от рецесията.
- Във всичките интервюирани девет европейски страни единствено 29% показват по-висока степен на доверие в страната и правят оценка положително работата на личното си държавно управление. Обратно на това, 33% са изгубили доверие в способността на страната и дават отрицателна оценка на свършеното от тяхното държавно управление.
- В България 61% от участниците в изследването настояват, че държавното управление се е справило добре с ковид рецесията - само че единствено 27% от тях декларират по-силна убеденост в качествата на държавното управление да се оправя с проблеми, които въздействат на живота на хората.
Най-големият абсурд на Ковид-19 е, че точно отсъствието, а не триумфът на Европейски Съюз показва неговата нужда по време на първия стадий на рецесията и това подтиква европейските страни да се стремят към по-дълбока интеграция.
ИЛЮЗИЯ 2: Кризата с Ковид-19 е довела до по-висока степен на доверие към специалистите
Повечето европейски граждани не показват висока степен на доверие към специалистите и управляващите във връзка рецесията с ковид:
- Само 35% от далите отговор на този въпрос са изразили мнение, че работата на специалистите е от изгода за тях, до момента в който 38% считат, че политиците са употребявали специалистите и са укрили информация от обществеността; 27% от респондентите показват ниска степен на доверие към специалистите по принцип.
- Доверието към специалистите е най-силно в Северна Европа, изключително в Дания (64%) и Швеция (61%), където жителите показват и висока степен на доверие в страната.
- Най-ниско е доверието към специалистите във Франция (15%), Полша (20%) и Испания (21%).
- В България само една трета (33%) от респондентите на изследването смятат, че има изгода от мнението на специалистите по време на настоящата здравословна рецесия.
Стремежът към повече европейско съдействие не се дължи на вкус за строеж на институции, а по-скоро на дълбока паника от възможна загуба
ИЛЮЗИЯ 3: Кризата е довела до повишение както на националистическия евроскептицизъм, по този начин и на про-европейския федерализъм
ИСТИНАТА:
Кризата не е довела до повишение нито на национализма, нито на федерализма. Напротив, основава поддръжка за съдействие в Европейски Съюз, когато сме изправени пред непознати закани, само че не за повече интеграция.
- Във всички взели участие в прочуването девет страни болшинството е на мнение, че съществува потребност от по-голямо съдействие сред страните-членки в бъдеще. Това мнение се споделя от 63% от европейците. Повече от половината (56%) от участниците в изследването в България споделят това виждане.
- Българите , паралелно с испанците (63%), италианците (57%) и португалците (70%), са измежду най-склонните да поддържат повече шерване на финансовите неволи в такива рецесии. 54% от запитаните в България споделят това виждане.
- В същото време, доста хора във всички страни на Европейски Съюз смятат, че съюзът не се е показал добре по време на рецесията -множествата или болшинствата във всички страни настояват, че Европейски Съюз не дава отговор на рецесията по сполучлив метод. Това включва 63% в Италия и 61% във Франция.
- Във всички страни множествата или болшинствата настояват, че никой не им е оказал помощ по време на пандемията или че не знаят кой е бил най-полезният им съдружник. Само дребни малцинства избират Европейски Съюз, интернационалните институции или най-големите стопански сътрудници на Европа - Съединени американски щати и Китай - като най-полезни съдружници.
- При въпроса по отношение на това по какъв начин Европа би трябвало да се промени, болшинството от респондентите в съответните страни (52%)желаят по-обединен отговор на световните закани и провокации. Това е най-предпочитаният отговор от всички дадени разновидности.
![България за поддръжката за по-високи разноски на държавното управление: От кого очаквате най-вече поддръжка за възобновяване -]()
България за поддръжката за по-високи разноски на държавното управление: От кого очаквате най-вече поддръжка за възобновяване - " от институциите на Европейски Съюз " (синьо), " от никого (червено).
Кръстев и Ленард вършат заключението, че преобладаващото болшинство от европейците желаят по-силно съдействие на равнище Европейски Съюз, без значение от това дали живеят в северната, източната, западната или южната част на континента. Но с ангажимента, че няма да има ново ново на интеграция: " това е Европа на нуждата, а не на желанията ", където " генератор на поддръжката за Европейски Съюз е усилването, а не подкопаването на националния суверенитет ", считат създателите.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html.
Прочети тук - Защо e добре да рекламирате бизнеса си с ПР изявления в уеб страницата Petel.bg
" Ако се отнеме свободата на словото, тогава тъпите и безмълвни могат да бъдат водени като овце на кръвопролитие . " Джордж Вашингтон
Призоваваме властта да не основава ненужно напрежение и да не нарушава главните полезности, върху които се крепи Европейски Съюз.
Личните свободи, като ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, на изразяването на мнение и на информация, са предпазени с Хартата на главните права на Европейски Съюз.
Неспазването на тези правила подкопава устоите и разяжда като недоброкачествен израстък ДНК-то на съюза. Води до напрежение в обществото ни.
Свободата на Словото е предпазена и обезпечена от Основния закон, на който се крепи цяла България - Конституцията.
Призоваваме за съблюдаване на предписанията и ограниченията, само че посредством осъзнатост, а не посредством упорито всяване на суматоха и боязън.
Пазете възрастните и хронично болните хора.
Нечистоплътно и рисково е потреблението на страха на хората за трупане на политически рейтинг.
Информирайте се от достоверни източници!
Не вярвайте на организация "Една Жена Каза ". Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в непознатите медии.
Те постоянно търсят сензации и драматизъм, тъй като, за разлика от множеството медии в България, се намират в действителна пазарна конкурентна среда и тематиката "Ковид 19 " им носи преимущество над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Над една трета (36%) от българите не утвърждават повече разноски на държавното управление в рецесията, провокирана от ковид. Всеки четвърти (25%) споделя, че поддържа " доста по-слабо " сходна политика. Вариантът " Много по-силно поддържам " е определен от единствено 8%, а " Подкрепям малко по-силно " - от 16%, написа " Дневник ".бг.
Убедително господства изборът средствата да дойдат от европейските институции. Така дават отговор над два пъти повече от предпочелите избора България сама да се оправя.
Делът на българите, избиращи преди всичко предстояща помощ от институциите на Европейския съюз, е максимален (37%) измежду отговарящите на въпроса от кого чакат помощ за възобновяване. Още 6% споделят " Други европейски страни ". Но не е пренебрежимо дребен (26%) и делът на уверените, че България може да разчита на себе си.
Това са част от резултатите от мащабно ново изследване, оповестено в сряда от Европейския съвет за външна политика. То обгръща 9 страни от Европейски Съюз, в които живеят две трети от популацията и даващи почти толкоз от Брутният вътрешен продукт на съюза. В България са интервюирани хиляда души от " Алфа рисърч ", а в останалите страни са работили организации Datapraxis, YouGov.
В него множеството интервюирани българи утвърждават дейностите на държавното управление по удържане на рецесията, само че малко над една четвърт (27%) му се доверяват да свърши добре нещо, което въздейства позитивно на живота на хората.
Проучването е показано в отчет от Иван Кръстев и Марк Ленард, които оспорват изказванията за: - надигането както на националистическия евроскептицизъм, по този начин и на европейския федерализъм- за повишаване на поддръжката за масирани държавни интервенции- за издигане престижа на специалистите.
Председателят на Центъра за демократични тактики и създателят и шеф на ЕСВП опровергават три публикувани илюзии, обрисували се по времето на пандемията с ковид, като открива необятна поддръжка за водено от Европейски Съюз възобновяване от рецесията.
Почти две трети (63%) от жителите считат, че рецесията с ковид е посочила нуждата от повече съдействие на ниво Европейски Съюз. Разработката обаче предизвестява, че тази поддръжка за по-силно европейско взаимоотношение е условна и не трябва да бъде обсъждана като апел за в допълнение разширение на европейските институции или като избор на доверие за сегашната конструкция на Европейски Съюз.
Според Марк Ленард " Европейският план се премисля не като интеграционен развой, учреден на идеалите, а като план, закотвен в общата орис. Солидарните дейности се диктуват повече от споделяната география, а не от споделяните полезности. "
Как е разпределена в България поддръжката за повече държавни разноски за възобновяване след рецесията.
ИЛЮЗИЯ 1: Кризата е основала нов консенсус в Европа, като е тласнала по-голямата част от обществеността към искане за по-изразена роля на страната.
Анкетата демонстрира, че общият брой на хората, изгубили доверие в способността на страната да работи, в действителност надвишава броя на тези, които се упорстват за повече държавни интервенции в следствие от рецесията.
- Във всичките интервюирани девет европейски страни единствено 29% показват по-висока степен на доверие в страната и правят оценка положително работата на личното си държавно управление. Обратно на това, 33% са изгубили доверие в способността на страната и дават отрицателна оценка на свършеното от тяхното държавно управление.
- В България 61% от участниците в изследването настояват, че държавното управление се е справило добре с ковид рецесията - само че единствено 27% от тях декларират по-силна убеденост в качествата на държавното управление да се оправя с проблеми, които въздействат на живота на хората.
Най-големият абсурд на Ковид-19 е, че точно отсъствието, а не триумфът на Европейски Съюз показва неговата нужда по време на първия стадий на рецесията и това подтиква европейските страни да се стремят към по-дълбока интеграция.
ИЛЮЗИЯ 2: Кризата с Ковид-19 е довела до по-висока степен на доверие към специалистите
Повечето европейски граждани не показват висока степен на доверие към специалистите и управляващите във връзка рецесията с ковид:
- Само 35% от далите отговор на този въпрос са изразили мнение, че работата на специалистите е от изгода за тях, до момента в който 38% считат, че политиците са употребявали специалистите и са укрили информация от обществеността; 27% от респондентите показват ниска степен на доверие към специалистите по принцип.
- Доверието към специалистите е най-силно в Северна Европа, изключително в Дания (64%) и Швеция (61%), където жителите показват и висока степен на доверие в страната.
- Най-ниско е доверието към специалистите във Франция (15%), Полша (20%) и Испания (21%).
- В България само една трета (33%) от респондентите на изследването смятат, че има изгода от мнението на специалистите по време на настоящата здравословна рецесия.
Стремежът към повече европейско съдействие не се дължи на вкус за строеж на институции, а по-скоро на дълбока паника от възможна загуба
ИЛЮЗИЯ 3: Кризата е довела до повишение както на националистическия евроскептицизъм, по този начин и на про-европейския федерализъм
ИСТИНАТА:
Кризата не е довела до повишение нито на национализма, нито на федерализма. Напротив, основава поддръжка за съдействие в Европейски Съюз, когато сме изправени пред непознати закани, само че не за повече интеграция.
- Във всички взели участие в прочуването девет страни болшинството е на мнение, че съществува потребност от по-голямо съдействие сред страните-членки в бъдеще. Това мнение се споделя от 63% от европейците. Повече от половината (56%) от участниците в изследването в България споделят това виждане.
- Българите , паралелно с испанците (63%), италианците (57%) и португалците (70%), са измежду най-склонните да поддържат повече шерване на финансовите неволи в такива рецесии. 54% от запитаните в България споделят това виждане.
- В същото време, доста хора във всички страни на Европейски Съюз смятат, че съюзът не се е показал добре по време на рецесията -множествата или болшинствата във всички страни настояват, че Европейски Съюз не дава отговор на рецесията по сполучлив метод. Това включва 63% в Италия и 61% във Франция.
- Във всички страни множествата или болшинствата настояват, че никой не им е оказал помощ по време на пандемията или че не знаят кой е бил най-полезният им съдружник. Само дребни малцинства избират Европейски Съюз, интернационалните институции или най-големите стопански сътрудници на Европа - Съединени американски щати и Китай - като най-полезни съдружници.
- При въпроса по отношение на това по какъв начин Европа би трябвало да се промени, болшинството от респондентите в съответните страни (52%)желаят по-обединен отговор на световните закани и провокации. Това е най-предпочитаният отговор от всички дадени разновидности.
България за поддръжката за по-високи разноски на държавното управление: От кого очаквате най-вече поддръжка за възобновяване - " от институциите на Европейски Съюз " (синьо), " от никого (червено).
Кръстев и Ленард вършат заключението, че преобладаващото болшинство от европейците желаят по-силно съдействие на равнище Европейски Съюз, без значение от това дали живеят в северната, източната, западната или южната част на континента. Но с ангажимента, че няма да има ново ново на интеграция: " това е Европа на нуждата, а не на желанията ", където " генератор на поддръжката за Европейски Съюз е усилването, а не подкопаването на националния суверенитет ", считат създателите.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html.
Прочети тук - Защо e добре да рекламирате бизнеса си с ПР изявления в уеб страницата Petel.bg
" Ако се отнеме свободата на словото, тогава тъпите и безмълвни могат да бъдат водени като овце на кръвопролитие . " Джордж Вашингтон
Призоваваме властта да не основава ненужно напрежение и да не нарушава главните полезности, върху които се крепи Европейски Съюз.
Личните свободи, като ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, на изразяването на мнение и на информация, са предпазени с Хартата на главните права на Европейски Съюз.
Неспазването на тези правила подкопава устоите и разяжда като недоброкачествен израстък ДНК-то на съюза. Води до напрежение в обществото ни.
Свободата на Словото е предпазена и обезпечена от Основния закон, на който се крепи цяла България - Конституцията.
Призоваваме за съблюдаване на предписанията и ограниченията, само че посредством осъзнатост, а не посредством упорито всяване на суматоха и боязън.
Пазете възрастните и хронично болните хора.
Нечистоплътно и рисково е потреблението на страха на хората за трупане на политически рейтинг.
Информирайте се от достоверни източници!
Не вярвайте на организация "Една Жена Каза ". Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в непознатите медии.
Те постоянно търсят сензации и драматизъм, тъй като, за разлика от множеството медии в България, се намират в действителна пазарна конкурентна среда и тематиката "Ковид 19 " им носи преимущество над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ